автор: dohtora

Ако моряк се ставаше със плаване във вир
то всеки лебед щеше да бъде първи командир.
Дорде не прекосят се нечертаните морета
и само бриз за вятър познало е лицето ти,
зелена ще остава навеки мисълта,
че опита гравира с години мъдростта.
Дори ако нагоре полет, илюзия е бил
и само фаза първа на падащ проектил
ти любовта за него с мене сподели,
че в синевата реят се и моите очи.
А знам нагоре е надолу понякога,
посоките са част от кръг от разстояние видян, и
често посока не избира се от хората, но
какво ще са човеците без поглед замечтан.
Затуй ти, научи́ ме, да нажежавам се до бяло
в окото на вулканa в око на ураган
и без да търся смисъл в крехкото начало
да изгоря нагоре с полета избран.