Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 616
ХуЛитери: 6
Всичко: 622

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy
:: Boryana
:: kameja
:: migolf
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДецата на огъня II
раздел: Поезия
автор: 6ureia

Децата на пламъка,
Децата на огъня:
от детството свое стъкмили си кладите,
горят,тихо тлеят на детството в замъка;
светът е искра във очите им-младите;
ни помен от бъдеще,ни памет за спомена
в децата на пламъка-
Децата на огъня!

Горят,
тихо тлеят:
топящи се свещи...

Горят,
песни пеят;
не мислят-усещат!

Горят
и изгарят
на кладно разпятие.

Горят...
Гневно парят-
без стон,без обятие.

Пепел е детството:
Децата на огъня
в пепел превръщат,
туй що прегръщат...;
Въглени тлеещи,
жар неразровена,
устни немеещи-
туй е наследството
на Децата на огъня!

Въглени тлеещи:
трепетно-чакащи;
чаровно летални;

огнено-сеещи;
топло-разтапящи;
игриво-брутални!

В Децата на огъня
страстта е огромна-
да бъдат,да могат;
Но техните пламъци,
незнаещи граници,
не са от любов,ни от Бога!

Страхът им
е страх да заспят;
Сънят им
е сън във съня;
плачът им
е плач във дъжда;
смехът им
е като плача...

Тешат самотата си
Децата на огъня
играейки пусти и празни игри...;
Презряли бащите си,проклели децата си;
превърнали в пепел всички свои мечти;
студени за обич,горящи в агония
бушуващи,палещи:
Децата на огъня...


Публикувано от BlackCat на 19.11.2004 @ 06:38:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   6ureia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 18:22:57 часа

добави твой текст
"Децата на огъня II" | Вход | 9 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Децата на огъня II
от Dimi на 19.11.2004 @ 06:51:38
(Профил | Изпрати бележка)
Аз дете ли съм на огъня? Страхотно е човече. Възхищавам се!


Re: Децата на огъня II
от to4ica на 19.11.2004 @ 08:28:52
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина си необятен...


Re: Децата на огъня II
от Merian на 19.11.2004 @ 08:43:48
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
...обикновено тихо си те чета...но на този стих ми се иска да ти кажа поне едно "благодаря".... страхотен си ...


Re: Децата на огъня II
от 6ureia (vetinary@abv.bg) на 22.11.2004 @ 17:11:47
(Профил | Изпрати бележка)
радвам се, че тихо ме четеш...тези четци са най-истински!

:о)

]


Re: Децата на огъня II
от Moka (moka@gbg.bg) на 19.11.2004 @ 10:40:24
(Профил | Изпрати бележка)
Жестоко е, във всички аспекти. Стихотворението, децата на огъня, участта на хората около тях. Напомни ми за пасажа, в който Мишкин видя портрета на Филиповна. И за още хиляди неща.
Пълнокръвно, истинско.
Угупу е прав, двата ти стиха съдържат повече смисъл от двуседмично скролиране в хулите. Благодаря!


Re: Децата на огъня II
от 6ureia (vetinary@abv.bg) на 20.11.2004 @ 22:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
самият факт че "ти напомням" за Достоевски е сам по себе си огромен комплимент!!!

е нямам чак такива стремежи (пък и епилептични припадъци не получавам!!)...
:о))

]


Re: Децата на огъня II
от kult (kult@abv.bg) на 19.11.2004 @ 12:08:54
(Профил | Изпрати бележка)
Шуре, помaгaй,
цялa сутрин се опитвaм дa зaпaля кaминaтa и не ще , и не ще...


Re: Децата на огъня II
от 6ureia (vetinary@abv.bg) на 02.12.2004 @ 00:06:53
(Профил | Изпрати бележка)
с кибрит е най-лесно!
:о)

]


Re: Децата на огъня II
от mandala на 19.11.2004 @ 16:27:46
(Профил | Изпрати бележка)
адски силен стих, от който накрая ти става студено..


Re: Децата на огъня II
от northernlights на 20.11.2004 @ 18:00:25
(Профил | Изпрати бележка)
Шуре, прекрасно е!
Впечатляващо, изключително силно, много талантливо.
За мен е изключително удоволствие да чета поезията ти.
Почитания!
Хард фенката съм.


Re: Децата на огъня II
от 6ureia (vetinary@abv.bg) на 21.11.2004 @ 00:46:13
(Профил | Изпрати бележка)
ахаааа!
законспирирала си се дълбоко ти!
:о))

10х!!

]


Re: Децата на огъня II
от northernlights на 21.11.2004 @ 11:27:55
(Профил | Изпрати бележка)
Еми друго си е човек да си чете законспириран дълбоко.
По подписа (не само по делата) ще ги познаете.

]


Re: Децата на огъня II
от Nika на 21.11.2004 @ 13:33:11
(Профил | Изпрати бележка)
Присъединявам се към оценката на Мока - жестоко е. Стихът ти ме върна в едни дълбоки кладенци... някои от тях в детството ми.
Откъде познаваш децата на огъня? От коя страна си?

да... пак ще чета, още и още.


Re: Децата на огъня II
от 6ureia (vetinary@abv.bg) на 21.11.2004 @ 16:29:02
(Профил | Изпрати бележка)
еми познавам ги...веднъж им отрязох сладкиш и ги черпих с прясно мляко...
:о)))

]


Re: Децата на огъня II
от Nika на 21.11.2004 @ 17:03:12
(Профил | Изпрати бележка)
Обичаш ги ти тези деца... Те благодариха ли ти някак? :)))

]


Re: Децата на огъня II
от 6ureia (vetinary@abv.bg) на 21.11.2004 @ 19:45:31
(Профил | Изпрати бележка)
благодариха ми както само те си знаят...
с огън!

]


Re: Децата на огъня II
от Nika на 21.11.2004 @ 21:58:28
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли... не са го направили, за да те боли. От обич е било.

]


Re: Децата на огъня II
от rainy на 22.11.2004 @ 10:05:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
“....Когато се стъмни,
Децата на огъня
си тръгнаха тъжни,
сякаш наказани...
Зад гърба си оставиха
сажди и въглени,
и моите укорни думи неказани...”

Знаеш ли, дълго дълго четох и първите ти “деца”, и вторите. Не знам дали си наясно колко са дълбоки, и жестоки, и прекрасни и двата ти стиха. Давам безпристрастно и откровено мнение от непознат...
Всяка дума, всеки ред е... безобразно точен. Аз познавам такива “деца на огъня”.
После... после “видях”, че не са същите може би. Децата. Като твоите. Или поне не във всичко. И си мислех пак отново дали е така всъщност. Нали огъня е един и същ? Или не е? Като истините? Или пък бъркам, не знам...
И не споделям мнението на Макс и Мока, че стиха ти не е за “тук”. Той е за този, за когото е.
Моите най-искрени поздравления! Нямам думи, повярвай...


Re: Децата на огъня II
от 6ureia (vetinary@abv.bg) на 22.11.2004 @ 17:09:05
(Профил | Изпрати бележка)
еми много 10х за отзива, поласка ме естествено!

що се касае за това за "къде е" този(или онзи) стих-щом съм го постнал тук, значи е за тук. да, той наистина е за този, за когото е! и за никого другиго!

:о)))

]