автор: daro

„Със смъртта аз не деля по равно.
Впрочем, знаеш ли – и тя е смъртна.
Доубива се с любов при нужда.”
Кръстьо Раленков

Гълъб.
Гълъб на хоризонта,
по конеца
от ръб до ръб –
герб на бяла фасада.
Прекрои се на ножица.
Отряза на две, кадъра
с градските покриви
и се покри.
Плесна. Метна се
от гърба на конеца,
глобалният
сив гълъб.
Нещо се скъса.
Нещо се измени.
Фасадното бяло
съждение
или
плоският сив
аргумент –
настъпила смърт!

Момент – живна!
От очите изтрих фундамент.
Пухът му литна.
Лети над мирните очертания,
Гълъбът
с крилете на вечния…
Полет? Живот?
Довършете го вие.
…
Пиша предмиокардно
любовен куплет.