автор: ivalex

Удавих всички чувства
те даже не крещяха,
когато доброволно
ги водех към блатата.

Обесих всички чувства
те даже не плакаха
когато умълчана
ги връзвах за гърлата.

Защо не се терзая,
защо не ме боли?
Кого убих не зная
не себе си, нали?

А тъмното се цъкли
с оголени венци.
Какво е да си цяла
но с чувства мъртъвци.
..............................

Не я желая тази
поредната жена
удавена излази
от тъмните блата.

До мене се допира
със лепкава коса
и мен ме пробиват
две мътни зъркала.

-Кажи защо се върна
ти сенке от тъга?
Ти беше само бледа
обсебена душа?

- Звънчета над полята
сред юнския ветрец...
...била съм светлината.
Сега съм мъртвец.

Не мога да се смея.
Не мога да крещя,
но страсно те желая,
за да те удуша.

Когато ме прокуди
била ще съм душа,
сега съм кукла вуду
набодена с игла.

Обичала съм тебе,
ти беше негова.
Звездата без небе е
прашинка в шепата.

Сега остава само...
по-близичко...ела...