автор: ekvilibrist

Когато дните натежат от сивото небе, а мъглата се спусне толкова ниско, че ни поставя като във вакуум, изолирани, слепи и зашеметени някъде в планините е красиво.
Сивкавия тежък въздух, който ни обвива е слезнал на сутринта от висините и е покорил нашето царство. Тук долу, в градовете, там където властва човекът. А горе сред дърветата феите се разхождат спокойно. Слънчевите лъчи си проправят път и се задъхват измежду цветните пъпки, в желанието да огреят всяка една. С разтварянето им се буди кралицата на пеперудите от сън. Всички нейни придворни дами се протягат лениво сред венчелистчетата и поглеждат нагоре към хубавия ден, който ги зове. Всяка жива твар се буди с изгрева и препуска към поляните, които скоро се заливат от слънчева светлина. Танцуваща с капките роса останали тук-таме за да напомнят, че вечер мъглата се завръща по върховете и цели ги покрива. И всички те задружно спят в обятията й, невидими едни за други.
В такива дни обичам да захвърлям лошото си настроение заедно с мрачния на вид град и да съм и аз на тези поляни. Слънчевата светлина да си играе със кичурите от косата ми като им придава огнени оттенъци. Да ме обгръща ароматът на мокра трева, разпукваща се зора и будеща се природа. Да отпусна главата си назад, да се скрия сред тревите и да наблюдавам как всичко около мен се събужда и приветства идващия ден. Каква симфония на живота. Всеки специфичен звук, от полюшването на тревата, до дребните животинки, които се крият из храсталаците. Звукът от пеперудени крила във въздуха около теб.
Когато някъде на земята има следа от влага пеперудите се събират за да утолят жаждата си. Поглеждаш ги, за миг скупчени, близки, пърхащи една до друга и в следващия момент когато усетят присъствието и направиш още една крачка към тях за да им се порадваш те политат. Навсякъде около теб като малък ураган от пеперуди, които те заобикалят. Усещаш как времето сякаш забавя ход и се чувстваш щастлив, просто така без никаква причина.