Монтеки с Капулети водили война свещена.
Войната принципна била, а повод Хубава Елена.
От доста време: месец-два, Елена пленница била.
От Капулет-Куплет жесток отвлечена, тя на каторжен труд,
на ежедневно писане на стихове, била обречена.
Понякога в полето се носел жалният й стон
и болка стягала сърца юнашки,
Монтеки с Капулети повишавали си тон,
един към друг запращали стрели и викове дивашки.
Монтеки били чувствени поети,
а техен бог бил Образът на любовта.
А Капулети, също толкова добри поети,
почитали бога на Огъня и Справедливостта.
Монтеките избрали Жулиета,
да се промъкне тайно сред врага
и да избави от тегло Елена клета,
като я пусне и дари й свобода.
Красива Жулиета бе решена на всичко, за да отмъсти.
Да се пожертва, но Прекрасната Елена за племето - Монтеки да спаси.
Тя с план "Троянски кон" Куплета хвана.
И приластен, и влюбен до побъркване,тъй сложно завъртян,
той не усети как на решето стана,
рязкъсан от страстта и все тъй неразбран.
А Жулиета тръпнеща, поспря се край стобора,
че страшничко си беше във нощта,
особено в на Капулетите обора,
за щастие... Еленка я съзря:
Прекрасно - дългоуха, цяла в слама,
преживяща с любов, поклащайки глава.
"Дали не е туй зрителна измама?"
очите търкащата Жулиета, унемя...