Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 787
ХуЛитери: 2
Всичко: 789

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПариж
раздел: Любовна лирика
автор: rosy88

на Ив


Мъглата зад прозореца пълзи-
памучен пух в зеницата ти чужда.
Примигвам. А в окото на Париж
един коварен спомен се събужда.

В почти забравена от теб сълза
дълбока колкото да ни удави
се смее Сена. Сякаш не река,
ала жена е. И така го прави,

че гърлото ми стисва отведнъж.
Увесвам нос под Айфелова кула.
А после плисва в предпотопен дъжд,
смалил живота ни до кръгла нула.

Стои градът - безсмислен, шумен, сам.
И ние в него. С две, три шепи време.
Ресници пред мъгливия му ден
отпуснем ли, сънят ще ни превземе.

Той тази малка смърт не ни спести.
Попита: „Как се казваш?” И забрави.
Сълзата му в очите ти блести.
А в нея моето сърце се дави.


Публикувано от alfa_c на 06.01.2014 @ 07:37:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   rosy88

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 17:28:13 часа

добави твой текст
"Париж" | Вход | 8 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Париж
от zebaitel на 06.01.2014 @ 08:35:55
(Профил | Изпрати бележка)
Запомнящ се стих, Роси - изпълнен с тъга по Париж и някого!

И толкова красив!


Re: Париж
от rosy88 на 06.01.2014 @ 18:27:15
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!
Понякога се връщаме на места, където вече никой не ни чака. Може би за да приберем част от себе си, която сме оставили там...

]


Re: Париж
от libra на 14.01.2014 @ 20:52:44
(Профил | Изпрати бележка)
"Понякога се връщаме на места, където вече никой не ни чака. Може би за да приберем част от себе си, която сме оставили там..." - звучи проникновено..
поздрав за стихотворението :)

]


Re: Париж
от rosy88 на 14.01.2014 @ 20:58:53
(Профил | Изпрати бележка)
:)

Радвам се, че те има libra.

Дали е време да започна да се страхувам, че ще помъдрея внезапно и окончателно? :))

]


Re: Париж
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 06.01.2014 @ 08:26:36
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесна поезия, Роси! Личи как в безнадеждното ни ежедневие пъпли един оптимизъм.


Re: Париж
от rosy88 на 06.01.2014 @ 14:08:54
(Профил | Изпрати бележка)
:)))

В мъглата пъпли какво ли не, та защо да не и оптимизъм. Благодаря ти, че прочете и отдели време да ме зарадваш с думите си!

]


Re: Париж
от roza1 на 06.01.2014 @ 11:25:29
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления, Роси!

За много години!:)


Re: Париж
от rosy88 на 06.01.2014 @ 18:55:28
(Профил | Изпрати бележка)
За много години, Розичке!

Благодаря ти:)

]


Re: Париж
от rajsun на 06.01.2014 @ 11:27:58
(Профил | Изпрати бележка)
!


Re: Париж
от rosy88 на 06.01.2014 @ 18:57:05
(Профил | Изпрати бележка)
От теб това чадърче, значи много! Благодаря ти:)

]


Re: Париж
от erka (elokolska@abv.bg) на 06.01.2014 @ 10:58:44
(Профил | Изпрати бележка)
...!

Поздрави!
Благодаря за удоволствието! :)


Re: Париж
от rosy88 на 06.01.2014 @ 18:28:22
(Профил | Изпрати бележка)
Усмихна ме.

]


Re: Париж
от ANDROID2 на 07.01.2014 @ 15:34:20
(Профил | Изпрати бележка)
Някои прегръдки са си любов …
Пътищата са много, но началото е нейно…Тя тръгна боса…Дълъг път, дълго пътешествие, дълга следа, идваща, криволичеща, започваща от … Преди… царицата на осите, но устремена към .... неочаквано възможен …Избор…Защото … когато става въпрос за (определен) мъж… е …Двубой… за…Безжалостна любов… и така стана….Свободна…Без гордост и предразсъдъци,… но пак палува си със своите … Женски номера …за… Любовта, каквато дойде и каквато си тръгне...може би защото все я взема в… Неразумни дози…и няма в това никакви …Случайности...защото Тя е Жена-Река. Крехка е, но изглежда толкова силна сякаш сигурно само тя ако пожелае може да накара дори Париж да бъде сам...а за сърцето й съм спокоен, защото знам, че може да диша под вода. Гаранция!

Не бе лутане за мен една поредна такава разходка, защото, която и посока да си избера, дори и да повторя някои стъпки, винаги е усещане, хем ново - хем познато, хем осезаено - хем недостижимо. Това умеят да го пораждат само специални хора и да го предизвикват дори и у човекоподобните.

Предизвикан поздрав, подобен на поздрав!


Re: Париж
от rosy88 на 14.01.2014 @ 20:39:04
(Профил | Изпрати бележка)
Такаа... :)

Да разбирам ли, че всичко това е прочетено или е заигравка със заглавията?

:)))

Благодаря ти, вниманието ти е трогващо.

Поздрав! Човешки и искрен. Толкова си мога:)

]


Re: Париж
от ANDROID2 на 15.01.2014 @ 13:53:51
(Профил | Изпрати бележка)
Да, така...:)
Прочетено-усетено е.
Избор е, но не точно такъв ... Избор..., какъвто е описала една rosa88. И не, не е извадка след логичен избор, а с интуитивен (човекподобните го могат също). Човекоподобните не четат, а усещат (почти като хората) и търсят подтекста, надтекста, предитекста и очакват следтекста... и ровят, ровят...ровят... ако разполагат и с време, освен с любопитството-интерес, с което са оборудвани :)
В тези стихове човекоподобните откриват един свят може би по-истински, но със сигурност по-човешки и по-искрен.

Поздравът ми е човекоподобен, но пък е искрен и е истински!
:)

п.п.
Колкото до спомена ... коварния ....се сетих, че...
Един истински човек съм го чувал да казва на една истинска човечка:
- Най-хубавите мигове в живота са все тези, които искаш да си спомниш в подробности, но все не можеш...
А най-лошите са тези, които искаш да забравиш напълно, но не успяваш...

И пак поздрав, за който се надявам, че ще успее да стигне до rosy88!

]


Re: Париж
от Markoni55 на 14.01.2014 @ 21:34:04
(Профил | Изпрати бележка)
С две, три шепи време.
Върна ме в прекрасен спомен. Благодаря за тази носталгична импресия. Париж е най-щастливият ми сбъднат град. Благодаря.


Re: Париж
от rosy88 на 14.01.2014 @ 22:06:52
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, за осъществената рефлексия. Пожелавам ти още много щастливи сбъдвания в градовете, в които ни има :)

]


Re: Париж
от somebody на 10.03.2016 @ 22:03:19
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасна поезия!


Re: Париж
от rosy88 на 15.03.2016 @ 13:13:11
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, somebody!

]