|
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)" | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от mpaloma на 06.01.2014 @ 08:16:29 (Профил | Изпрати бележка) | Невъзможната любов е истинска и свята!
Винаги намира начин, да докосне любимия!
Тя руши всички стени пред себе си и продължава!!!
Поздравления за прекрасния стих! |
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от Rodenavlotos на 06.01.2014 @ 08:12:31 (Профил | Изпрати бележка) | За любовта винаги може да се напише нещо повече, нещо различно и въздействащо. Успял си, приятелю! |
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от voda на 06.01.2014 @ 07:55:45 (Профил | Изпрати бележка) | След "Отстрани", това е още един хубав стих за невъзможната любов. Звучи топло и искрено - като изповед.
Думите са изпълнени с енергиен заряд и драматизъм.
Финалът изразява мъдро примирение със съдбата.
Поздравления! |
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от roza1 на 06.01.2014 @ 11:00:22 (Профил | Изпрати бележка) | Любовните призраци са много упорити,
когато случат на жена - стихия, а тя..
...Връхлита те със силата на любовта,
разлива ласки, като придошла река,
помита предразсъдъци опасни,
разкъсва бентовете на страстта,
изпълва кухините ти самотни
и се оттегля тиха, след това....
Любовта е истинското ни живеене, Мисана!
Поздрави!:)
|
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от apostola на 06.01.2014 @ 09:07:35 (Профил | Изпрати бележка) | Отваряш голям път към любовната поезия,Мисана!
Ще те гоним! Харесах и го оценявам!
Поздрави от мен и лека, спорна и творческа седмица! |
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от ANDROID2 на 06.01.2014 @ 15:51:05 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно!
Ерос и Танатос!
Махалото на Времето отваря нова врата….
Любовта, особено Невъзможната ( …. отляво, до сърцето…), не си пада по разума и мислите. Така че мястото им естествено е в калта!
И „Отстрани“ погледнато не е глупост, а е ценно дългото и даже вечното и многократно Търсене (на Единствената…) до себе си и вътре в себе си... и е свързано с преминаването през полегнали кладенци, което не е лесно. Дори на някой то да му изглежда като примирена душевна Илюзия, натиснала спусъка, като тетива на лък, изстрелваща самотна стрела право в паузите на сърцето на Прокълната любов, дори и да е като онази опомняща Приказка за Синеморско щастие …
Аз бих казал, че това е нов вид Изригване и метеорът е нов…
Може би това е резултатът от …. Хмм … инерцията? на душата в една Есенна соната?!
Махалото на Времето отваря нова врата…. ще минеш ли...?
А аз тук размахвам своя човекоподобен поздрав за теб!
п.п.
Това за калта ме подсети за едни полузабравени зле подредени думи от един подобен на човекоподобен!
И понеже много ме развълнува (като твоето Махало) та затова ...! |
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от shrike на 06.01.2014 @ 20:19:47 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми харесва, Мисана! Истинската любов е винаги невъзможна, но само тя възкресява! Поздрави! |
Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми) от Breeze на 07.01.2014 @ 11:11:56 (Профил | Изпрати бележка) | Шедьовър! Поздравления, Мисана!
|
| |