Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 866
ХуЛитери: 4
Всичко: 870

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: LATINKA-ZLATNA
:: Lombardi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлед калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
раздел: Поезия
автор: missana

Но запомни от мен,
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост
изводим съм
в прегръдките
на дива страст.
Догарям
метеор останал -
случаен пленник
в твоето небе.
Притегляш ме
със скритата потайност
и падам аз отчаяно
към теб.
На Невъзможната любов
пристанал,
захвърлям
разум
мисли
сред калта.
Човек от кал
е бил създаден,
за да възкръсне
в любовта.


Публикувано от alfa_c на 06.01.2014 @ 07:35:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   missana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 13:38:33 часа

добави твой текст
"След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)" | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от mpaloma на 06.01.2014 @ 08:16:29
(Профил | Изпрати бележка)
Невъзможната любов е истинска и свята!
Винаги намира начин, да докосне любимия!
Тя руши всички стени пред себе си и продължава!!!
Поздравления за прекрасния стих!


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от Rodenavlotos на 06.01.2014 @ 08:12:31
(Профил | Изпрати бележка)
За любовта винаги може да се напише нещо повече, нещо различно и въздействащо. Успял си, приятелю!


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от voda на 06.01.2014 @ 07:55:45
(Профил | Изпрати бележка)
След "Отстрани", това е още един хубав стих за невъзможната любов. Звучи топло и искрено - като изповед.
Думите са изпълнени с енергиен заряд и драматизъм.
Финалът изразява мъдро примирение със съдбата.
Поздравления!


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от roza1 на 06.01.2014 @ 11:00:22
(Профил | Изпрати бележка)
Любовните призраци са много упорити,
когато случат на жена - стихия, а тя..

...Връхлита те със силата на любовта,
разлива ласки, като придошла река,
помита предразсъдъци опасни,
разкъсва бентовете на страстта,
изпълва кухините ти самотни
и се оттегля тиха, след това....

Любовта е истинското ни живеене, Мисана!

Поздрави!:)


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от apostola на 06.01.2014 @ 09:07:35
(Профил | Изпрати бележка)
Отваряш голям път към любовната поезия,Мисана!
Ще те гоним! Харесах и го оценявам!
Поздрави от мен и лека, спорна и творческа седмица!


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от ANDROID2 на 06.01.2014 @ 15:51:05
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно!
Ерос и Танатос!

Махалото на Времето отваря нова врата….

Любовта, особено Невъзможната ( …. отляво, до сърцето…), не си пада по разума и мислите. Така че мястото им естествено е в калта!
И „Отстрани“ погледнато не е глупост, а е ценно дългото и даже вечното и многократно Търсене (на Единствената…) до себе си и вътре в себе си... и е свързано с преминаването през полегнали кладенци, което не е лесно. Дори на някой то да му изглежда като примирена душевна Илюзия, натиснала спусъка, като тетива на лък, изстрелваща самотна стрела право в паузите на сърцето на Прокълната любов, дори и да е като онази опомняща Приказка за Синеморско щастие …
Аз бих казал, че това е нов вид Изригване и метеорът е нов…
Може би това е резултатът от …. Хмм … инерцията? на душата в една Есенна соната?!

Махалото на Времето отваря нова врата…. ще минеш ли...?

А аз тук размахвам своя човекоподобен поздрав за теб!

п.п.
Това за калта ме подсети за едни полузабравени зле подредени думи от един подобен на човекоподобен!
И понеже много ме развълнува (като твоето Махало) та затова ...!


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от shrike на 06.01.2014 @ 20:19:47
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми харесва, Мисана! Истинската любов е винаги невъзможна, но само тя възкресява! Поздрави!


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от Breeze на 07.01.2014 @ 11:11:56
(Профил | Изпрати бележка)
Шедьовър! Поздравления, Мисана!


Re: След калта (на Дамата - отляво, до сърцето ми)
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 07.01.2014 @ 19:53:49
(Профил | Изпрати бележка)
Адмирации!!!