автор: blackjack12

В пространството закрила търсиш.
Голямото те кара да летиш.
От тясното те стяга шията -
започваш в атавизъм
да пълзиш.
Звездите мигат -
кандила на вятър
в забрадките на тъмното
небе.
Стоножките на бъдещето ти
полазват
от твоето невидимо
лице.
Евакуирай се сега в Безкрая
след погледа заесенил.
Една звезда самотно
пада.
Навярно това си вече
ти!