автор: Rodenavlotos

Има врати. Има много врати в този свят.
Има врати във полето.
Има врати за затваряне.
И за отваряне.
И врати към небето.
А съдбата ключалка е.
За отваряне на вратите пред нас.
Или затваряне.
Със ключета- големи и малки,
и ръждясали често, и стари.
А ключарят, той само един е.
И е горе там- дето почва и свършва небето.
Над полета и къщи седи,
и премята на връзка ключета.
Аз притварям полека
последната своя врата.
И присядам. Тъй както по руски се прави
на раздяла, на изпроводяк.
И виждам
как вече светът ме забравя.