Всеки може да си гледа работата, трудно е да си я вършиш,
и не си е работа да гледаш тези които заработват в правенето на всичко което им хрумне за да можем да гледаме всичко без което знаем не може да се мине, и все пак...
Любопитството изкушава. Дори да знаеш че няма да видиш нищо по различно от човека в човека, иска ти се да видиш дали си познал. Макар че нищо човешко не ни е чуждо, това е със сигурност вярно само за нас, а се оказваме несигурни когато трябва да дадем правото на всеки да бъде всичко човешко, много повече отколкото бихме били ние, много повече отколкото можем да позволим на себе си, когото познаваме добре, и...
да си забраним всичко. Така възпитаното любопитство поражда логично очакване, защото след като сме си забранили всичко пред взора на вътрешното ни око, последния шанс е да видим свободата и разнообразието извън нас, това е нещо към което се стремим и на което може да се заложи дори със затворено око ... Всеки ден.