Търкалят се дните, а ние стареем,
животът се ниже край нас.
За себе си мислим, духовно че зреем,
а всъщност превтасваме с вас.
Запазили още осанката горда,
замазваме бръчките с грим,
измисляме някаква собствена мода
с ухание на нафталин.
Увлечени буйно от своето Утре,
младежи ни бутат отвред.
Отсъждаме с укор, че нямат култура,
не спазват закон или ред.
А те ни отвръщат: - Работим с компютри,
общуваме чрез Интернет...
Щом новото днес, остарява до утре -
мухлясал е вашият ред.
Децата са прави. Да, нашето време
отмина със стария век.
На младите път да отстъпим навреме
в борбата с живота нелек.
Търкалят се дните, а ние стареем.
Животът бушува. Край нас.
Додето успеем да го проумеем,
дочакваме сетния час.