автор: boliarkabg

Към надвечер виелицата утихна. Заваля кротко и затрупа тихо. Къщята приклекнаха още, пушеците от комините слязоха в ниското, пъртините една по една легнаха под снега. Нощта прииждаше, слизаше откъм гората, минаваше между къщите, надничаше през прозорците, наглеждаше животните и се притаяваше из дворовете.
Танаса овързана с голям шал, обута и облечена дебело, с оборската лопата в ръка разнасяше тор из двора. Оставяше по една лопата пред всяка врата, слагаше върху купчината по малко слама. После драсваше клечка и подпалваше огън. Да гори докато наръси пепел и просо наоколо. Нейна беше тая работа, утре е ден Света Ана. Тая нощ е черна и лошава. Нощ на прокоби и черни магии. Нямаш ли защита за дома си, нищо се не знае какво те чака утричка. Танаса имаше и момичка в къщи, булката беше бременна, всичко трябва да е по реда си. Страшна нощ е тая, потайна. Магии лесно се сторват. Цяла нощ врачките и баячките не лягат.
Преди малко се прибра дъщеря й. В ръка начупила една стиска клонки от ябълката, да ги натопи край огнището. Да си види късмета: цъфнат ли до Коледа, ще я женят другата година. Имаше си тя изгора, за него все мислеше, прикята си гласеше.
Подпря се Танаса на лопатата, замисли се, усмихна се. Сина и снахата дай Боже рожба ще завъдят скоро. Нареждаха се работите. Почитаха я децата, слушаха я. Ей на, утре жените работа няма да пипват. На Света Ана на деня не се работи женска работа, че да е здрав добитъка доде отмине студеното. Сина й пък я послуша като му рече нийде да не ходи днес,че ако закъснее по къра, опасно е за мъжете. Той се беше наканил да иде до близката гора, да огледа за бъдник, че ей Коледа къде е. Танаса го спря: не ходи ,бре сине, чакай по-нататък. Недай си Боже да окъснееш, тая вечер самодивите рано излизат, примамват окъснелите мъже, живота им отнемат с любов. Стой си тука -послуша хеле майка си, не отиде.
Отърси от себе си снега Танаса и огледа огньовете из двора. Тлееха пред вратите на дама, на кошарата, на кочината и курника. Тъй трябва. Само пусто да не беше вдовица останала, чиляка си да не беше губила. Ама на, Господ тъй отредил. Добре,че челядта й е край нея. Пък утре е Света Ана, свят ден, празник.
Снегът сипеше, Танаса, се запъти към къщата. Отупа краката си, подпря лопатата на стобора, отвърза огромния шал от главата си и отвори къщната врата. Топлина и смях я посрещнаха. Домът и децата й.

Милка Маркова