автор: dohtora

Коцук - коцук, от крак на крак, без спирка,
докара ги за цяла стихосбирка.
В каруцата лежаха строфи - клас до клас,
кои посечени, кои пожа́лени от сърпa c чуден глас
които Марко бе решил да подреди,
кога със радост, често с съ́лзи на очи.
Наш Марко беше бялосив
и по природа беше си дръглив,
а искаше му се да бъде Атов Кон,
Жребец да бъде първи, Шампион!
Затуй бе тръгнал да се срещне със лъва,
с молба да му помогне в песента.
" Ти Марко, дай да почнеш да четеш,
та да избегнеш стих със груб градеж,
че моята лъвица през нощта
харесва песни за любов, а не рева."
Наивен беше Марко по душа,
помисли, че харесва го лъва:
" Жив да си Царю снежнобял!
Отсланям се на твойте сетива
и твоя овлажнял от усет нос,
добре на господарката вкуса познал,
да ми помогнеш в поетичния въпрос."
Облиза апетитно се лъва.
Не беше още много гладен, беше пладне:
"Ако това Магаре във двореца заведа,
каква гощавка божичко, ще падне."
Потупа дългоухия другар
и го поведе за концерта нощен.
Наш Марко тъй и не разбра,
как бели лапи му одраха кожата.