автор: stiphenstrash

Не обичам да отправям взор назад.
Но спомен пак огря ни в ложето Зорница,
ненаситили любовния си глад,
тревожи сънищата ми. Не си умница!

Знаеш го,нали?Венера бе това-
"красивата планета,що любов събужда".
Блясъкът лъжлив родил е тез слова,
там ад е и от чувства просто няма нужда.

Тъй коварен,нечестив е твоят чар,
макар че за приятели си диво цвете.
Аз обаче съм един наивник стар,
поне да вярвам в любовта ме оставете.