автор: blackjack12

В замъците на съмненията
душата ти навлиза.
Локвите на твоите въпроси
пресъхват.
Мислите упътват се към зима -
сгушени врабчета
под илюзорен покрив.
От пояса на изборите идваш.
На ветровете топли,
с които младостта отмина.
Надеждите кремирани поставяш
в урни с надписи,
за да ги различаваш.
Помни последното начало,
защото то е нишката на Ариадна
в света - студено място за умиране.
Не ще те жалят тези
на които някога любов си давал.
Раздялата е твоята почивка.
Гарата на мъртвото мълчание.
И ритуална същност на незримото.
Величина си само в дългото страдание.
Лебедът сред пещерата си остава
в езерото най-самотно
отразен в стените
до финално взиране!