автор: ahilbg

Исках повече от всичко да се влюбя .
И от баницата ми се падна любовта .

Играят капки закачливо ,
пробуждам се от сън .
Всичко е така красиво
и излизам бос навън .

Има облаци и слънце ,
май ще има и дъга .
Дъждът ме милва по лицето
и се усмихвам на света .

Светлината беше ярка ,
после чух и силен шум .
В късмета пише ясно ,
че ще удари като гръм .

Летях към земята и тогава я видях .
Държеше косата , избухнала в смях .
Приближи се лукаво и с усмивка на уста
каза , че ще вземе сърцето и моята душа .

Огледа внимателно моята осанка ,
но това , което търсеше отдавна беше сянка .
Протегна ръце с надежда към гърдите ,
но рязко се отдръпна със страх в очите .

Зяпна изненадано тоя силует
на човек , който някога бе дори и поет .
Погледна ме , едва сега осъзнала ,
че отдавна е закъсняла

да вземе това , което някога сама бе създала .

Уморен да дава шансове , с лекота разпилени
Животът ни събираше обратно в своите шепи студени ...