автор: rimoza

Неразумна съм и своенравна,
дъщеря съм на Ева по душа
и пред рая предпочитам ада,
но никога не се деля от любовта.
Мога в огъня да изгоря до пепел,
после като Феникс да се преродя
и от въглените черни да извая,
най-непобедимите бели крила.
Не ме е страх от облаци лукави,
ще прелетя през всички бури зли,
ще бъда себе си, ще бъда силна,
ще сбъдна и най-невъзможните мечти.
Неподвластна съм на клетви и магии,
защото Ева ми е завещала своя благослов,
сама си плащам всички грешки, вересии
и никога не чакам да ме спасява Бог.