автор: dohtora

Ти още ли се мусиш всеомайна
и пъстроока дъще на нощта.
Опитах се да вдишам твойте тайни,
а изненадан боднах си носа.

Кървят ранени капиляри
и жалват се с лютивини.
Довчера кандидат - другари
бодлите вирнаха роги.

А ти... размести осветителни тела...
Заши душата за ушите,
изтегли ги, и ... пуста светлина
от фаровете блесна ти в очите.

Подхлъзна се... и полет бе това.
А аз, наивник - опасявах се за кома
кометите, когато завъртя
след удара от предна броня.

Сменили полюсите, пуснали ти ток
наелектризиращ от перата до петите.
Сега щом чуеш белия мишок
премигва радио и сменяш честотите.

Туй чудо няма аналог.
И с телескоп да подобряват земна визия
напълно оправдавам мъдрия ти вот
за "не на цифровата телевизия".

Опитах формата да вкарам в час,
но семе плевел семе не обикна.
А троскод цвете е у нас,
но друго цвете в троскода не никне.
И аз... зазидан в "ш..." безкласен клас...

А ти,... заряза ми брадата бяла...
Зърна щом искаш смугли покажи...
Недей да чупиш само огледалото
със бели топки, че болиии...

И пак посягам да те взема.
Ще помъдрея с утринта.
Кървящи пръсти скромна жертва са
за най - красивите цветя.