автор: lordly

Да не си мислете, че ние амурчетата нямаме почивни дни. Почиваме си на смени и на мен ми се падна на Нова година да съм в почивка, но „на разположение”.

Тъкмо си палех пурата, след преглътнатата с кана Шивачевско тлъста мисирка и ...пак мойта подопечна на зор.
Другите амури по пет пациентки на година сменят, аз от пет години на една и съща слугувам. Що засади сторих, що стрели изпочупих, що колчани смених, не би и не щя таз мойта, пък не на уж, Севдалинка й е името.
Уж щастливо разведена, уж изтертипосана, уж любовчийка, пък все недолюбена и все за любов молеща. А щом моли... и хоп аз пак дежурен, и на разположение.
Пък си ги бях подредил нещата за празника. Покана, компания и по-млад левент, баш до нея й бях уредил, ама той пък да вземе, че на домакинът да налети и ей ма – по спешност.
Грабна си палтото Севдалинката, тръшна врата зад гръб и набива токчета по паветата, че чак искри хвърчат. Махам аз крилца подире й, лък опъвам, стрели точа, ама в 3 и половина на 1-ви януари, где ти сам мъжкар по улиците.
Тъкмо свърна в техният си сокак и се измъкна един с ушанка от панелен вход. Без и да му мисля, му забих една, после за по-сигурно още две – щото и аз искам да си ходя, и да празнувам.
Не, че се бях много почерпил, не че бързах да си довърша пурата, ама пък как съм нацелил баш бившият й съпруг, туй си е асъл новогодишен късмет, щото от три дена съм в почивка и никой за нищо не ме е търсил.