автор: zilzak

Хубава си, но не чак толкова много.
Обичам те, но някак дежурно.
И дяволите плачат, никому не е чуждо.

Тъмно е и ще те целувам безумно.
Начупени в мене са костите,
ще плача за тебе, мъртва, моя любов.
Слънце на лист нарисувано,
но всъщност толкова, толкова много.
От счупено сърце, дали боли,
както от сълзите на дявола?
Жив съм, но дали не ми се умира?
Момче и мъж, жена и момиче, всичко
съм аз, буря и утринна омара.
Вселена в малка хартийка завита,
скътана в джоба си нося.
А тези счупени кости, така да болят.
Плачат дяволите, сладки са сълзите им.
Наизуст те живея, знам как да се лъжа.
Обичам те, но няма друг със тебе да бъда.
Сега ще си купя щастие с листа.
Няма да бъда тих, ще крещя.
Искам да обичам, като по филмите.
Крадци на снежинки и румени бузи.
Само облаците знаят, цвета на очите ми.
Сега кажи, че ме пускаш да бъда в сълзите
на дяволите. Да бъда момчето на дявола.
Живота струва само една монета,
стара, ръждива монета.
За това просяка моли на колене,
купува с всяка монета живота си.
Колко ще му продадеш?
Колко ще продадеш на мен?
И сега не те мразя, но вече съм луд.
Обичай хартиеното човече,
дето стискам в ръката си.
Намачкано и мръсно, обичай го.
Така и аз те обичах. Кажи тежи ли?
Пусни го та танцува в локва вода.
Гледай как умира, така гледаше
живота, когато в мене поникна.
Но сега съм свободен, сега съм вечен.
Красива си. Красива си толкова много.