автор: Breeze

Уморих се от хорската злоба.
Уморих се от бездушни очи.
Земята да гледам как се гърчи
като в мъртва утроба
и светът как притихнал е,
и горко мълчи.
Как тази болка да изтръгна от мене-
аз не знам да пълзя...
Не мога да стоя на колене,
щом съм учена да вървя...
И уроци от древното минало
на гордо родословно дърво
да потъпквам не мога.
На раменете си нося
онова потекло,
дето ме прави бунтовна...
Затова си плащам цената-
с отрязана до кръста глава.