автор: apostola

През деня си мойто слънце,през нощта си ми луна.
През деня си житно зрънце,през нощта си ми жена.

Вечер ти си ми светулка, денем- огнено кълбо.
Ти си вечната ми булка и на брака ми стебло.

Ти си дневната усмивка, ти си нощната звезда.
Ти- с изящната извивка на безупречна гърда.

Ти си моята надежда, ти си моят небосвод.
В теб зората се оглежда, в теб зачева всеки плод.

Ти си гнездещата птица в правено гнездо от мен.
Ти си моята жълтица в лоното на всеки ден!