автор: Rodenavlotos

Красив си във бяло, любовната риза облякъл
и влязъл в градината роза за мен да откъснеш.
Но как да я пипнеш, когато стъблото на всяка
е с шипове остри, които се впиват във пръстите.

Не трябваше ризата бяла така да обличаш на голо,
когато при мен се промъкна в нощта теменужена.
От пръста крадлив, който яростна роза убола е,
избиват рубинени капки и ризата става ненужна.

А нужен си ти, свил Вселената в точка сега тук.
Красив си във риза, но още по-хубав без нея си,
когато небе и земя си разменят местата. Когато
така ме прегръщаш, че птиците спират да пеят.

Любов е, когато не пита защо, със кого и за колко.
Когато кръвта на сърцето опръсква душата ти бяла.
И всичко във нея започва и свършва със болката,
а спре ли веднъж да боли, считай вече умряла е.