автор: miglena

Живяла в градината на чудатостите Детелинена Калинка. От докосването на палеца на Зората листенцата на тялото й се разпервали в три пурпурни криле, а пулсът на изумруденозелената й сърцеобразна душа отмервал такта на славеевите песни.

Показалецът на Слънцето в зенитодневие я преобразявал в почти обикновена наглед търсеща щастието четирилистна детелина, докато душата й се покривала с дъгоцветните точици на спомените от срещи и раздели по кървавите следи на жертвопринесености.

Малкият пръст на Здрача благославял Калинковата Детелиненост с уютността на земен корен. Край огнището, тихо пращящо от изгарящите гласове на небесни метеорити, тя разказвала историята на метаморфозите си ...

Трилистието й подарила панда художник да е хвърчило на Сияйнозарната троица – творец, вдъхновение и творение. Душата й се научила на молитвеност и смирение от златисточервен папагал последовател на спасителна вяра в оковано в тръни сърце.

Водно конче я отвлякло в омагьосания си свят да забрави за приказността на родните си чудатости. Плували из езера от димни облаци, летели сред ята опиянени щъркели и танцуващи жерави. Спели по куполите на Тадж Махал. Жаждата си утолявали с вода от Мачу Пикчу. Левитирали над Великденските острови. Яздели камили около Сфинкса. Заточение от твърде реални случвания за свободолюбивата, предпочитаща волните си фантазирания чудотворка.

Феята й покровителка се смилила и наговорила приятелките си да изтъкат вълшебен хамак та като се залюлее в него Детелинената Калинковост, да се пренесе където пожелае. Но ето ти дилема – детелинността предпочитала да се рее из дъгоносните селения на безвремието, а калинката желаела да се състезава с гривите на препускащия мустанг на времето. Четирилистието вярвало в писанията на съдбата и в предопределеностите на кръстността, а крилатостта в свободния избор и обичала волността на фантазмечтанията.

Нощ след нощ звездите се забавлявали с венецианския карнавал на споровете на двете калинково-детелинени същности : от светски полилеи или сакрални светилища та до високи токчета или пантофки. А хамакът така и се люлеел и скучаел самотен и празен между пръстените на Сатурн в очакване ... Играел на метеоритна рулетка залагайки ту на лилавата корона на съдбата, ту на венеца от жълтурчета на късмета. Рискувал всичко и губел малко по малко вълшебността си, друго нямал. А и кому бил нужен – със или без нея ...

Тогава по Млечния път над Детелинената Калинка се спуснало едно петокрило огнено същество, нито ангел нито дявол, а може би и двете едновременно ... Предложило й мир и любов и благоденонощия, безгрижност и дълголетие. Но при условие, че за да се запазва небесната хармония, приеме и всеки ден сизифовски да се преобразява, за да не забравя наученото от митове, легенди и опит, а на звездолунност да има корен и да съчинява словотворения ...

Събрал в сълза последната си капка приказност, хамакът яхнал една падаща комета, пришпорил я с развят перчем и долетял в полунощ на Новогодие сред фойерверките и се изтегнал между две искрящи елхи до Детелинената Калинка. Оттогава тя заживяла в Междувремието на трите свята – небесен, земен и отвъден, почитайки по Орфеевски еднакво и трите и се врекла да разпалва със слово и танц слънцесияйност в сърцата - средище на всичко желано, изток на щастливи сбъдвания, запад на неизбежните залези ... и да вдъхновява за благодарност към усета за святост в кръв и чакри.

При което една русалка на Светлината я дарила с тайно новозвездно име - за нов късмет в новосезонието и новоприказности на живо.