автор: traveling_musician

Душата e богата на илюзии.
Понякога заради друг сънува -
за глухия - пожар пращящ от музика,
за немия - алея с цветни думи.

Душата е богата на надежди
и краят не е в роба от печал.
Ако със пръст посочи я небето,
тя вижда предвестител на начало.

Душата е богата на въпроси -
какво е взела и какво е дала...
Дори да няма слух да чува Господ,
тя търси знаци в Рая или в Ада.

Душата е богата на отдаденост.
От камък да е, в нея диша ангел,
готов да я превърне в Пиетá
под пръстите на някой Микеланджело.

Душата е богата на поезия.
Словата тя разбужда от постелята,
над рими и звънтящи изречения
улавя бури с клапите на флейта.

Душата е богата на ранимост.
Когато вижда теб във огледалото,
а знае същността си многолика,
тя хлипа от безсилие и жалост.