ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 766
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 767
 Онлайн сега::: Mitko19
 |  Нашата съдба не е съдба.
Тя е само тихо издихание
на поличба, блага и добра,
в пътя към извечното мълчание.
Нашите очи не са очи.
Те са цветовете на дъгата,
сипеща от своите лъчи,
без да дири никаква отплата.
Нашите ръце не са ръце.
Как да се прегръщаме тогава?!
Мило ми е твоето сърце,
ала до ръба на отстояването.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Цветовете на дъгата" | Вход | 4 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Цветовете на дъгата
от missana на 29.12.2013 @ 15:51:03
(Профил | Изпрати бележка) | Силна лирика с неочакван финал! Всъщност: "совите не са това, което са" и "истината е някъде там" /от Туин Пийкс и Досиетата Хикс / би било едно добро дешифриране на този текст, стига да бъде допълнено с финала:
"Мило ми е твоето сърце, ала до ръба на отстояването."
Поздравление, Из, за прекрасното ти поетично изпълнение!
|
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 16:47:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Мисана! Всъщност много зависи какво отстоява човек. За мен, ако е гореописаното - т.е. отказване от лично щастие в името на истината, тогава си заслужава. Но, разбира се, всеки е абсолютно свободен да приеме или да не приеме това. :) |
]
Re: Цветовете на дъгата
от missana на 29.12.2013 @ 16:55:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, тук просто не мога да се съглася с теб. Изводът ти е пълен логически нонсенс! Ако постигнеш Истината, то с това /и единствено чрез това/ ти постигаш и личното щастие като непоклатима реалност. В противен случай, т.е. онова, което си ми написала в отговор, че дефакто съществува някакво си лично щастие извън Истината, би означавало, че ти говориш за Илюзорно лично щастие. Но то е ефимерно и лъжовно. Обръща се от един момент нататък в безкрайно разочарование. Особено, ако е любовно!!! |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 16:59:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Именно за илюзорното лично щастие говоря, Мисана. Не може да съществува такова, ако няма взаимно разбиране, толерантност, уважение, равнопоставеност. Ако ситуацията е такава, е добре това да се осъзнае... |
]
Re: Цветовете на дъгата
от missana на 29.12.2013 @ 17:12:27
(Профил | Изпрати бележка) | Сега те разбирам. Но кому би послужило илюзорното лично щастие...? -
Поредната малка Мая. Илюзиите винаги се плащат на много висока цена.
Доказаната гнила тъкан трябва да бъде отрязана и хвърлена необратимо в огъня. Иначе се стига до гангрена. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 17:17:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Ние сме свидетели, че много хора, макар и осъзнавайки в известна степен колко илюзорни са мечтите им за лично щастие с някой, продължават с нокти и зъби да се борят за това "щастие", за което заплащат не само с много кървави сълзи, но и с идентичността и свободата си. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от missana на 29.12.2013 @ 17:45:05
(Профил | Изпрати бележка) | Абсолютно съм съгласен. Хегел навремето казва крилатата мисъл:
"Единствената поука, която може да се извлече от историята е, че човечеството никога не си е извличало поука от историята."
Според мен казаното от Хегел, важи с пълна сила и за отделните хора /в ролята на човечеството/. Обичаме могократно да повтаряме както чуждите грешки, така и своите собствени. И плащаме, както правилно отбелязваш, скъпо и прескъпо за това. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 18:07:20
(Профил | Изпрати бележка) | Който чел - чел :) Да ти кажа понякога се чудя дали ако повече хора бяха си направили труд да четат какво са писали мъдрите, в това число слагам и философите, целият свят щеше да изглежда по съвсем различен начин.
Обаче , така и така сме почнали раздумката, ми се ще да обърна внимание на останалата - не съвсем лирична част от стихотворението - т.е. онази, която се отнася за низходящия път - за инволюцията на духа, който отново и отново трябва да докосва когото и както съумее, за да го пробуди за истински живот. :)) Това имам предвид аз тук под "поличба, блага и добра". |
]
Re: Цветовете на дъгата
от missana на 29.12.2013 @ 18:52:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Докосването е двойнствен акт. Балерината трябва леко да отскочи нагоре, за да може партньорът й да е в състояние да я повдигне и изнесе нагоре. Преди да падне светкавица от небето, от мястото, на което предстои да падне, от земята излиза електричен сноп от заряди, приканващ "лидера" от небето да осъществи мисията си. По същия начин, за да бъде докоснат някой от теб - чрез поезия, чрез чувство, или каквото там още ти мине през ум, трябва първо този някой да е вътрешно узрял за докосването ти. Трябва да е в състояние на вътрешен тонус. Тоест пробуждането, за което ти ми говориш, вече трябва да се случило вътре в него /по отношение на теб/ на едно скрито ниво. Едвам тогава твоето докосване добива успешна реализация. В изтока това се илюстрира с известните думи: "Когато ученикът е готов, Учителят сам идва при него". Нещо не може да се развие, ако преди това не е имало навитичко. И т.н. Ти добре схващаш за какво ти говоря. Струва ми се, че за случая който и двамата подразбираме, нищо от казаното от мен не е налице. За съжаление /добавям само аз/. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 19:13:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Ние и двамата с теб, Мисана, знаем, че на тази толкова хлъзгава и проблематична повърхност наречена духовно пробуждане и Път, трудно може да бъде доказано каквото и да е и всичко в един момент се свежда до гледната точка, до това дали се харесваме и разбираме, или обратното :) Изключително е интересен този момент, поне според мен, на привличане и отблъскване на подобните и противоположни неща, хора. Като цяло ние сме запознати със закона, че подобното се привлича от подобното, обаче също така ни е ясно, че два обекта, докосващи се взаимно с еднакви полюси, се отблъкват. И обратно, ако се срещнат с противоположните направо залепват и не могат да се отлепят. Т.е. за да се върна към темата от предходните ни разсъждения върху стихотворението е ясно, че неувереният ще търси и ще залепне за свръхуверения, а двама свръхуверени ще се отблъснат със сила, която спокойно може да бъде сравнена със заряда на една трета световна война :) Иначе съм абсолютно съгласна с твоите наблюдения относно докосването, което иде само да потвърди, че подобното се привлича от подобното. Забележи, че най-трудно е да убедиш в една нова идея точно най-подготвените, готови да ти опонират по всякакви начини, точно защото са подготвени. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от missana на 29.12.2013 @ 19:40:56
(Профил | Изпрати бележка) | | И завършвам този диспут с една известна мисъл на Конфуций /която мисля, че съм споделял с теб, но заради другите, част от които вероятно не я знаят, ще рискувам да я повторя/: " Опитът е като фенер на гърба. Осветява само изминатия път"! Добре ме разбираш /предполагам/, какво искам да кажа /в конкретния случай/. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 19:58:43
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз ще завърша по неочакван начин. Един човек, на когото много държах, ми разказа веднъж историята на някакъв сервитьор, който обичал да лъже по много тънък начин в сметката. Действието се развива по социалистическо време. Изчаквал въпросният доста изпечен кадър на Балкантурист поредната компания хубавичко да се почерпи и чинно се представял за сметката. И започвал да изрежда: "Десет коняка - 20 лв, 7 порции мешена скара - 12 лв,, уиски "Грантс" - 15 лева, ако мине - 10 лева, салата - 3 лева". Веднъж обаче, силно учуден, някакъв достатъчно трезвен клиент се провикнал: "Чакай, чакай... А какво е това, ако мине?!". Най-спокойно нашият герой отговорил: ""Е..., не мина!" :) |
]
Re: Цветовете на дъгата
от missana на 29.12.2013 @ 20:34:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Много си иносказателна, Из! Като добре известния БГ-режисьор Рангел Вълчанов /преди 10 ноември/. Но ми се стори, че все пак правилно съм те разбрал. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 20:45:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Хм, разсмях се заради Конфуций и ме се прищя да ти предам малко от доброто ми настроение, Мисана :) Просто една приятелска закачка. :))) |
]
Re: Цветовете на дъгата
от angar на 29.12.2013 @ 20:43:03
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много ми харесва! Красиво и оригинално, и замислящо.
Макар че интуитивно (така ми се струва) и да го разбирам, не успявам да формулирам какво означава "ръб на отстояването".
А по диалога ви с Мисана, който е много интересен. Мисана е прав, че приближаването е двустранен процес - ти правиш крачка напред, и изчакваш и насреща ти да направят крачка, за да те насърчат. Но "Цялата тайна на великите души се заключава в една единствена дума - настойчивост". (Викто Юго). Постоянството винаги жъне успехи.
И това"Ако мине" много ми хареса! |
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 20:51:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Ангар! Разбира се, има много какво да се говори по това - за смисъла от настойчивостта, за наличието или липсата на разбиране, за най-различни неща и е хубаво, че текстът замисля :) Ръб на отстояването означава буквално, че в случая чувствата са стигнали наистина ръба на поносимото. Продължвайки оттам нататък човек трябва да забрави личния си път, да изгуби идентичността си, смисъла на съществуването си, каквото и да значи това. Но темата е наистина много дълга и нелека, погледнато от всеки един ъгъл. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Rodenavlotos на 29.12.2013 @ 22:05:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Ох, опитах се да ви чета дискусията с Мисана и ме заболя главата. Гледах съвсем добросъвестно и умно в текста, но нищо не можах да вдяна от философските ви прения и накрая се отказах. Не разбрах, честно да ви кажа, защо беше всичко това и кой кого надцака в края на краищата, ама по-важното е не аз да съм разбрала, а вие да сте се разбрали, надявам се, мили приятели. Мисля, че стихотворението е интимно. Макар че се намесват и други философски разсъждения, но основно дискусията ви беше по тези интимни човешки взаимоотношения. Може би е важно човек да теоретизира и да е добре подкован по тези въпроси, но само питам- ако сте, а със сигурност виждам, че сте- какво ви помага това в любовта. Тя е едно толкова първично чувство. Или я има, или я няма. И никаква теоретична подкованост не може да ти помогне, ако няма ответно чувство и разбиране. Ако човекът отсреща, колкото и да те обича, не ти предоставя и не дава право на лична свобода. И, в едно съм съгласна с Мисана- в едно от неговите разсъждения. Че нещата се случват, и дори и съдбата подпомага случването, да се срещнат двама души, ако те предварително знаят какво търсят и са подготвени да срещнат точно този човек. Тогава, ако са предварително подготвени вътрешно за този човек, те неминуемо ще го разпознаят. И стиковката ще стане. Тогава ще има и хармония и щастие. И щастието не може да бъде илюзорно. Човек, когато е щастлив, той е напълно наясно с това. Не се залъгва, не се заблуждава. Той просто "го знае". Извинявам се, че така нелепо се намесвам във вашата дискусия. Вие сте философи, аз чисто интуитивно следвам сърцето си и ума си. Така че нямам право да си давам мнението. |
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 29.12.2013 @ 22:12:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Развълнувах се , Светле, от този ти толкова искрен и точен коментар. И ти благодаря за включването. Заради него влязох отново в сайта. С много от нещата, които си написала съм абсолютно съгласна. Но какво ли е всъщност щастие?! За всеки е нещо съвсем различно. Що се отнася до мен - толкова противоречива, съдържаща в себе си такива полярности, е много трудно да се каже. Така че... ето го отговора за донякъде странното ми и предизвикало, за моя радост разбира се, такива интересни дискусии стихотворение. Благодаря ти още веднъж и хубава вечер! |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Rodenavlotos на 29.12.2013 @ 22:39:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Интересен въпрос зададе, мила. Какво всъщност е щастие. И сама си отговори- то е различно за всеки. Но зз не мисля, че е различно за всеки, защото щастието е само усещане. И това усещане ти не го теглиш на килограм, нито го изброяваш по точки. Ако всички точки са налице- значи го има. Ако някои не са изпълнени, е по-малко и т.н. Но аз не мисля, че щастие има, дори и ако всички точки от изброените ти изисквания са налице. И тогава може да не си щастлив. Мисля, че щастието е налице, когато усещаш любовта на човека отсреща. Безапелационно. Имаш ли и най-малкото съмнение в нея, щастието изчезва. Само за две понятия се сещам, на които мога да сложа нещо като знак за равенство, макар и съвсем условно, с щастието. И това са- хармония и свобода. Хармония във всичко. В чувства, в интереси, във възгледи по различни важни и принципни въпроси. И свобода на личността във всичките й начинания. И спирам дотук. |
]
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 30.12.2013 @ 07:11:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти отново, Светле. Ако започнем да разсъждаваме за щастиетоq със сигурност няма да има край тази дискусия. И всеки ще е прав в доводите си :) |
]
Re: Цветовете на дъгата
от mariposasenelalma на 30.12.2013 @ 01:43:08
(Профил | Изпрати бележка) | Мислех само да "надникна" в сайта... :) Провокирахте ме с Младен
и "совите"... Ще цитирам друго "Същността на всяко нещо се
различава от самото нещо"...:)) - все същото.
За настроение ще кажа един виц:
Първият голям евреин Моисей посочил главата си и казал:
- Истината минава от тука!
Вторият голям евреин Христос сложил ръка на сърцето си:
- Истината минава от тука!
Третият голям евреин Маркс казал:
- Истината минава през корема!
Четвъртият голям евреин Фройд казал:
- Истината минава малко по-надолу...
Петият голям евреин Айнщайн скочил:
- Моля ви, колеги - Всичко е Относително...
:)) |
Re: Цветовете на дъгата
от Iszaard на 30.12.2013 @ 07:02:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Алма, за оценката, коментара и за тази провокация... На мен като че ли, на право на първо четене най-близък ми е възгледа на Айнщан. В него има доста хумор, защото, погледнато отстрани всичко, което ни се случва си е и малко смешно. Радвам се, че стихотворението е провокирало и размисъл, а и както се вижда, и лека усмивка. Светъл ден! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
