На терминала е пълно с млади, красиви деца. Те като лястовици отлитат
някъде в чужда страна.
Все още аз чувам, тези тъжни, ужасни думи:
" Чао мамо " и вратата се хлопна след нея.
Отново тя тръгна на път. Към другата държава, далеч от родна страна,
където чуждите деца на икономика да учи.., далеч от дома и мама.
И Българчета студенти имало там. Но те били две , три деца. Там учат и
творят, а защо не тук в родната си страна ?
Какво се случи с нас ? С прекрасната ни Родина ?
Тук си имахме всичко, а сега разруха, самота.
Строят молове, блокове никнат, но тротоарите вече ги няма а в новите
квартали и улици павирани няма.
Бъдете щастливи мили деца - лястовици на нашата мила, красива държава.
Помнете, че България я има и е Вашата родна страна....