автор: rudin

Днес отново чакам те и вярвам
в твоето завръщане, Инес!
Тук стоя, побит на тротоара,
залезът попивам с интерес.

Златото си там, по върховете
слънцето ни шедро разпиля.
Лъч последен пална по небето
облаците, блочните стъкла.

Бавно тъмнината се притули
в малкото очакващо градче
и обви в копринени пашкули
къщите, със мен тъжащи, че

нямаше те днес със автобуса,
няма да пристигнеш и нощес.
Свила се душата ми, в покруса
все повтаря името: „Инес!”...