автор: galiakara

Отдавна чичко Маркс написа за света
дебели томове със цел да ни научи
игрите със закона `при` на стойността,
`най-способните`чрез него да сполучат

И днес не можем да не му признаем,
че делото му свято е за обществото.
Лумпените, които за `Капитала` не хаят,
докато умрат си влачат теглото.

Хитреците , издебнали точното време,
стискат кокала, от вимето пият мляко.
Препускат на `коне с позлатено стреме`,
за останалите- не питай, дупе да им е яко.

Самочувствие имаме на древен народ,
а години си кретаме като вакли овчици.
Язък за величието на някогашния род...
Превърнаха ни в смирени и плахи душици.

Избяга ни питомното, хванахме дивото.
Вари го, печи го- вечна неразбория.
Уж умни бяхме, а убягна ни кривото.
И примирихме се...то си е...орисия...


С партизанство ли да се залавяме пак?
Но май и от тях се навъдиха много...
и не във горите, ами ей тъй- без страх
крадат ни, макар законите да са строги...

За мен е късно да се залавям за пушка,
воювам с каквото Господ ме е дарил,
хванала съм ги с остро перо `на мушка`,
слагам ги в сатира или във водевил.

На когото хареса – благодарност с поклон.
Ако ли не – да чете Платон или Ницше.
От мене, казвам ви – ни вопъл нито стон!
Не ща да хленча, а ще продължа да пиша.


27.11.2013 г.
Атина