автор: voda

...И сякаш Боговете в този час
решиха в тях пожари да разпалят:
зениците й пламнаха от страст,
искра прониза жадното му тяло.

Бе порив див, повеля на плътта.
И всяка съпротива бе излишна.
Във вените препускаше кръвта,
пулсираше в нестройното им дишане.

Упойващ аромат на сласт и похот
изпиваше до капка всеки свян...
Да бе се срутила Земята с грохот,
да бе потоп погълнал този свят,

не биха чули...Миг на тържество!
И миг на сладостно грехопадение.
Омая на кръвта. До вик, до стон.
От всички Богове благословена!