автор: hana

Като в приказка се доверих
на ръцете ти топли.
Зрънце нежност открих
в погледа ти изопнат.
И се сгуших в твойта душа –
като в сън –невъзвратимо.
Имах силата да разруша
затвора със женско име.
И оная креслива зора,
дето от мира ти смуче…
Бях безумна и нахално добра –
исках само да ти се случа.
Като в някаква детска игра,
като в приказка се получи –
имах нужда да се доверя…
И се опарих – ти ми се случи.