автор: bebvragalowski

Върни се утре, днес не те желая,
обидена, предадена и слаба!
Кървя! И виното горчи, и хляба!
Ще съмне ли?! Не искам и да зная!

Не чувам, сляп съм и няма светлина,
в тунела съм, пътувам безвъзвратно!
Върни се утре, може би обратно,
любовта ми ще превърнеш във вина!

Върни се утре, днес не те познавам,
не си Любов, не си и самотата.
Приличаш ми на рог забит в душата,
но нямам сили да те спра, ... признавам!

Боли, боли дори когато сън е,
а жаравата е станала на прах ...
Когато мъката с един зловещ размах,
успяла е съдбата да препъне.

Върни се утре, днес си непозната,
воалът някак си не ти отива ...
В сърцето раната е още жива,
а пръстенът с изтъркана позлата!!!