автор: miglena

Суперновоначалие от Черна мандарина
и
Белокаменно сърце:
сякаш затворническо райе,
а всъщност – свобода за Ти и Аз времеизмерение.
С ограда от вулканични страсти
и
кули от житейски проникновения:
звезден дом на съновиденията ни наяве.
В безпричинност и с нирванната енергия на Белинташ.
Приказнодействията ни делят
и
свързват в театър на невидими сенки
пред дъгоцветните очи на Хор, всевиждащият.
В пещерни утроби лъчи оплождат Майката Земя.
А Слънцето си е все така непобедимо
и
безразлично към раса, пол, извисеност и нищета.
Сякаш дръзновенията на хорския мравуняк
са небрежно допусната Ахилесова пета.
Архитектурният план
и
реда на божествената светлина
са ни дарили с трохички жизненост и съзнание.
Назаем. С болка учим. Да прощаваме и забравяме.
Просветлението
и
радостта идват когато сърцето окаменее.
Поне да е в бяло. И с дъх на мандарина.
А в черно е само прегръдката на незримостта.
Проникната и о-дух-о-творяща с любов
и
вяра и щастие - каквото и да означават.
Тук и сега да ги съпреживявам и пресътворявам
с Теб е смисъла на вълшебността.

Ти и Аз - две мандаринени сърца, пулсиращи
из
метеоритните поля на космическата тъма.