автор: lordly

Нахлузи набързо ръкавици, нахлупи феса и изхвръкна през вратата, догонван от премесената от звука на телевизора къщна гълчава и аромата на зелеви сарми.
Не гонеше навън пред Коледната суета на домочадието, а желанието да остане насаме за сътвори план за традиционния си Коледен зевзеклък. Хич не му беше лека задачата. За 30-ет и кусур години семеен стаж, какви ли не беше ги сътворявал: и яйца в обувките беше им слагал, и лют червен пипер в сместа за кекса, и...абе всякакви.
Драго му беше на Зевзек Кольо, мило и даже леко сълзливо, като гледаше нагоре към украсените с цветни лампички и гирлянди прозорци на панелната си обител. Синовете от странство се бяха върнали, жена му с тави тигани и тенджери в кухнята жонглираше, кучето от кеф се чудеше в чии крака да се завре, а и гост за трапезата си имаха. Коледно му беше отвсякъде, само дето зевзеклък не ум му не идеше.
Завъртя се из кварталната градинка, пресече и отсреща из пазарчето, позагледа се в сергията с пиратките, ама туй с пиратка в тенджерата, беше го вече правил.
Влезе в супера, обходи щандовете, но на нищо не спряха се очите му.
Свърна зад блока и хвърли взор къде Дешкинта тераса, белким се вдъхнови от дълбоката й пазва, ама нема я Дешка и не стана тая.
Току пред входа, нещо си му се мерна връз чемширите: канап, нищо и никакъв канап, къде метър, метър и двайсет.
Вечерта на трапезата, запали жена му свещите на кравая, после отвори напосоки Библията, заби пръст наслука и зачете гласом:

„15. Ето, ще се въоръжат против тебе,
Но това не е от мене; който и да се въоръжи
против тебе, ще падне”
(Книга на Пророк Исаия, гл. 45)

- Бре да му се не види, баш туй ли – промърмори под нос зевзек Кольо и тихомълком опусти канапа, с който смяташе да дръпне стола из под жена си.