автор: Rodenavlotos

Знам защо си застанал сега пред вратата на зимата.
Знам дори за какво си отишъл при нея да молиш.
Искаш тя във сърцето си капчица милост да има,
за душите-клошари, облечени в дрипи на голо.

Любовта не е зимен сезон, тя е лятно момиче.
Още боса се щура и търси сред пустите дюни
от вълната пожалени стари следи от обичане
и нескъсани още от бури тръстикови струни.

Затова си загрижен така и се молиш горещо-
да не би като пясъчна стъпка сега да изчезне
този спомен за тяло на голо момиче и нещо,
за което си знаят единствено нощите звездни.

Ти обаче недей да разчиташ на нейната милост.
Тя, каквото докосне, единствено в лед го облича.
Влез във нейния замък, дори ако трябва със сила,
но оттам изнеси на ръцете си своето лятно момиче.