автор: Solara

Подарък се заех да майсторя -
такъв с пари не се купува.
Подбрах най-разноцветни късове
живот,чрез светъл стих да ги съшия.
В средата - мъничко сърце,
цветя, деца и много птици...
Да не помръкват зениците от тъга
и да се раждат дните ни честити.
Трапеза, къща, питка, сол...
Да бъде сладък хлябът ни насъщен.
Убодох пръста си - две капки кръв -
за любовта дарена да се връща.
Елха окъпана от светлина, крила,
врата и бъдеща неизвървяност.
Под одеалото се случват чудеса,
там приказките шепнат се от двама.
Душата само си прикрих. Не мога във
черупка да я свия. Високо да танцува
сред звезди. Вградените души умират.