автор: secret_rose

Ако светът - сразен от светлина,
блести като елха, искри, празнува
забравил за първичната вина,
ако сърцата празнично ликуват
ще знам защо очите ме болят
и търся тишината на ръката ти.
Защо ще свия малкия си свят
далече от звездите, от дъгата,
далеч от таз безумна пъстрота
изригнала с шума на битието.
И под листенце топла красота
ще се смълча, притихнала в сърцето ти.