автор: sineva

Понякога
така искам
да прегърна
всичко около мен
което ме кара да живея,
да се усмихвам,
да плача и да пея,
но не зная как.
Времето като река тече,
но аз още не съм
със себе си на ти.
И съм като вълната
която се вълнува и
съдбата си люлее,
но като брега достигне,
целува пясъка
и се разпилява.
Ще изхвърля на вятъра
тъгата, която е сграбчила
сърцето и ще се върна
отново в моята градина
с разцъфнали кокичета.
Ще текнат
пролетни води
и жадните
и уморени устни
ще напоя
със капчици
живот.

Веска Георгиева