автор: sradev

- Вие не се боите от нищо!
- Как да не се боя!? Всеки се бои от нищото.
- Ама защо, нали е нищо?
- То не само е нищо, но и те нищи.
- Че в него нищо няма.
- Защото е огромно - задминава границите на Вселената.
- Е, те пък едни граници... А как го прави?
- Лесно му е: добавя се до себе си и понеже е нищо, то нищо не му струва. Като му омръзне да се добавя, тогава се умножава, дели, пъпчасва... въобще обича да се размножава, понеже е самоделно.
- Това е, защото е самостоятелно. Стои си на едно място и за нищо на света не дава да го мръднеш.
- Как да не те е страх - с нищо не можеш да го поместиш. Пък и навсякъде се вижда - достатъчно е да изостриш погледа. Изпълва и най-скритите мисли и чувства.
- Прекаляваш. Тия скапани мисли и чувства като се засрамят и се крият зад нищото. От тях трябва да се боиш, защото зад нищо не могат да се скрият.