ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 712
ХуЛитери: 0
Всичко: 712
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине Прасето също има право да харесва ябълки, по дяволите, какво като е свиня!
Или ябълки, къде златни, къде пълни с неродени моми, се падат само на героите? Е, добре, питам аз, ние, не-принцесите, какво? Като нямаме майка-ламя, да гнием по дърветата или да се надяваме на луд късмет да ударим някой учен по главата? Не, че е лошо, но тези специалните се раждат един път на хилядолетие. А аз сега съм се закръглила, зачервила съм бузи и се полюшвам с притаена сладост, ейййй там на оня хълм. Уфффф... кой ахмак ще тръгне да се катери по този баир, то е от ясно по-ясно, нужно е нетрадиционно мислене, както се казва, новаторски подход към проблема.
От известно време все се унасям от мириса на теменугите растящи до близкото поточе. Присънва ми се, че венчелистчетата им се превръщат в криле и ги отнасят към колана на Орион, където заблестява нова плеяда горещи сини гиганти. И колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че са нужни единствено вяра и търпение. Защо не и листенцата на моето клонче да не станат криле?! Ако литна над хълма и реката кой знае какви юнаци ще срещна и после - право в скута на най-харния. Тази нощ оставам будна и дълго разговарям с нафуканите сестри от Косите на Вероника, после с мъдрия и праволинеен Антарес. Питам, питам, а те все различни отговори дават и нито един разбираем. Но едно е сигурно, онези теменуги от потока наистина са станали звезди и сега надменно присвяткват от колана на Орион без да ми обръщат ни най-малко внимание. А на мен вече само тия криле са ми в ума. Като си помисля само какво ще е усещането от бръснещия полет надолу по хълма и вътрешностите ми се размекват. Не още! Нужно е да съм сипкава. Та така, вече четири дена усилена подготовка. Откъм вяра еша ми няма, търпението малко ми идва тъничко... Ще се справя!
Тази сутрин усетих тъжен повей откъм Балкана, есента пее. Време е. Може пък вече да опитам, тъкмо добре дошъл ми е ветрецът, ще ме подеме и ехееееее! Пък и да не го намеря този юнак, полет е това, ей, полет! Затварям очи, цялата ми същност се смалява до миниатюрна Вселена. В центъра, запечатан като на фотография, е споменът за самотния жерав, изпънал грациозна шия към небето. Душата ми трепти ведно с нежните и силни нозе, танцуващи на сантиметър над безкрайната прерия и дъхът ми се слива с мошния размах на крилете му. Превръщам се цялата в едно необяснимо предчувствие за радост, за пълнота и политам. За първи път.
Туп-туп-туп. Топлата земя ме прегръща. Мирис на майка.
Вече няколко дена откак забелязах първите признаци на загниването. Едно такова неумолимо усещане в сърцевината ми, което, макар и неизживяно досега, няма как да се сбърка. Посрещам с благодарност грухтящата зурла. По-добре свиня, отколкото пустотата на очакването. Не разбирам защо прасетата да не могат да харесват ябълки, какво като са свине...
Публикувано от alfa_c на 17.12.2013 @ 16:39:36
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 108460 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от missana на 17.12.2013 @ 16:59:28 (Профил | Изпрати бележка) | Прасетата се хранят с ябълки, дори и калифорнийски! За жалост те ядат и бисери. Христос ги е заподозрял за това им свойство, но е стигнал единственто до стъпкването. А загнилата ябълка понякога е по-вкусна от мушмула. Стига обаче да попадне пред очите на разбирача. И на онзи, който вижда в гниенето само междинен стадий...към полета на един жерав!
Поздравление за текста! Много е хубав и парадоксален. Но друго и не очаквах. Така си мисли един древен Дракон, понякога: ММ |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от Rodenavlotos на 17.12.2013 @ 17:01:44 (Профил | Изпрати бележка) | Стра-хот-но! Изкефи ме, мила! Такъв поетичен коктейл си замесила от приказност, астрономия и чиста нашенска народна философия, че се подмокрих от удоволствие:))) Браво ти!!! |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от zebaitel на 17.12.2013 @ 20:25:50 (Профил | Изпрати бележка) | Много готин текст! Браво, Шрайк! |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 17.12.2013 @ 21:46:29 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | Не съм съгласен за Антарес Гричан - запиля се из Французко и не се обажда, а имаше дипломна работа да защитава, нито праволинеен нито мъдър - хване едно, не го докара до половината, хване друго...
иначе за ябълката - хак и е - не обичам ябълки |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от PetarPJ на 18.12.2013 @ 01:34:30 (Профил | Изпрати бележка) http://jourebanov.blogspot.de/ | Винаги ми е била близка тема, откакто в 8ми клас ми казаха "хубавите ябълки прасетата ги яли", имайки предвид красива девойка хванала под ръка квартален келеш.
В крайна сметка много добре написано, и ми харесва да се плъзна по тънката линия на хумора ти, наистина майсторство! Обичам шегите с читателя. И все пак много силно послание. Аз сега си чакам, ама знам ли, нали съм от отбора на прасетата...шегувам се, надявам се...
Много приятна приказка и много размисъл събуди в главата ми.
Поздрави на теб :) |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от libra на 18.12.2013 @ 07:21:30 (Профил | Изпрати бележка) | ха!този текст идва точно когато аз като една самодостатъчна ябълка помнеща доста зурли от предишните си животи си мисля, че е къде ти по-добре да си изгния сама отколкото да ме лигавят някакви прасета :)
радвам се, че те открих като автор и поздрав за хубавата приказка :) |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от mariq-desislava на 18.12.2013 @ 09:27:52 (Профил | Изпрати бележка) | Добро упражнение си направих по развиване на въображението.:) |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от rumpel (rumpel@abv.bg) на 18.12.2013 @ 19:35:45 (Профил | Изпрати бележка) | Много поетична приказка и по своему мъдра. |
Re: Когато ябълките бяха жерави, а прасетата-свине от mariniki на 19.12.2013 @ 18:17:21 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | този твой текст... по своему приказен сякаш
възбуди най-смесени чувства и мисли в мен... като
започна от унеса по мириса на теменужки край поточето... та да
стигна до топлия мирис на майка... не зная защо, но ме
натъжи, може би от пустотата на очакването...
но пък топло и сърдечно те прегръщам... |
| |