автор: rosy88

От както те има в живота - ту ласкав, ту тъжен,
години в градини цъфтят, като бури в морета.
А всеки мой дъх изсветлява от изгрев по-стръмен
щом чуя гласът ти сред вик на стотици момчета.
От както те има в живота ми, свещи не паля.
Защото по-силно от вяра в денят ми живееш.
Да, ти си сърцето ми есенно. Ти си ми мярата.
И ти си причина денят да се буди със песен.

Защото те има в живота ми, кратко и ясно
Ще кажа на себе си тихичко:- Ти си щастливка!
А после ще хвана ръката ти и ще пораствам
със всяко достигане твое. И със всяка усмивка.