автор: Cataleya

„Вината съществува, само когато
човек не вярва на най-съкровените
си импулси или не търпи другите, когато
техните импулси са различни от неговите”
Уилям Уортън

А бях аз сън на сбъдната невинност,
от самота и отрицание израснал.
Играта ми – назад да се приплъзвам
под процепи на мрачини затръшнати.
И да рисувам светлата спирала стъпало
по стъпало с екот на камбани.
Oтгоре ѝ щастлив почива портретът
на старица между гълъбови тленности.
А бях аз лъч на гаснеща невинност,
прогледнал през очите на слепеца.
Пламтях, отроних восък и отминах.
Сиянието северно ме днес прегръща.