автор: dohtora

Пак есен притъмня́ла е...
и влажни са, пропити с хладина́ недълги дни.
Чистачките отмерват време в капки
и дъжд по бронята неспирно ромоли́.

Двигателят лениво ми напява
и спомени се раждат с песента.
Окъпана в нощта, луна изгрява
с корона, окичена в мъгла.

А уморени птици - мислите завръщат се
и натежали, спускат се сред бурните вълни.
Най - сетне, зажаднели и измъчени от търсене,
откриха светлината...в твоите очи.