...кога сме притежавали звездите,
щом в тях са тайните компаси
за всичките ни неоткрити пристани...?!
Душата - потрошен секстант,
подрежда слепешком ъглите
по картите на стари лабиринти
и всеки път отмества изхода,
обръщайки го
в ново тръгване
от Никъде към Нищо...
...а пътищата
се усукват вътре -
въже и за спасение
и за бесило...
...но щом развидели
сме пак Изгубени.
Кога сме притежавали звездите?!
Освен онези...
...във очите ни безпътни.