ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 611
ХуЛитери: 0
Всичко: 611
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | на философа
на мислителя
на писателя
Философът и мислителят
Философът стои над всички, рее се високо в небесата, с поглед, който обгръща цялото мироздание и има отговор на въпросите. Той познава теориите, чел е трудовете, има компетентно мнение в споровете. Присъдите му не могат да се обжалват, защото той е последна инстанция. Водещата сила при него е разумът, защото той мисли, следователно съществува. По тази логика животните, камъните, ветровете, повечето хора не мислят, следователно не съществуват. Философът е достигнал своето съвършенство и единствената причина, която той изтъква, за да продължи да обитава този свят е самоусъвършенстването му. Това е един много тайнствен и загадъчен процес, защото на който и етап от него ако се опиташ да спориш с философа, ще излезе, че той има съвършено вярното становище. Философът не живее. Той мисли. Той мисли, че живее.
Мислителят седи по-долу от философа. На един камък и гледа в краката си. Той не знае. Той наблюдава и размишлява. На него са му чужди цитатите и школите в мисленето. За него е важна именно тази част от света, която вижда и която има пряко отношение към него. Ако го попитате за света, той ще се подсмихне извинително и ще посочи пред себе си - това е светът, това е вселената. И при него водещата сила е разумът. Той мисли, следователно има разум.
Мислителят страда от късогледство, а философът от дългогледство. Но те всъщност не страдат от това, други го правят за тяхна сметка.
И с това светът се изчерпва. Да. Почти. Има място само за още един. За Бог.
Писателят и останалите
Ето го и него. От къде черпи енергията си? Откъде черпи познанията си? С какво ги черпи? Как твори? Защо твори? Има ли логика? Има ли разум? Има ли чувства? Той задава въпроси, той търси отговори, той, той, той…
Приликите с Бог:
Писателят написва произведенията си и ги захвърля в ръцете на хората. След това критиците ги критикуват, читателите ги поглъщат, учениците ги тълкуват, те си живеят самостоятелно, подобно на божите твари. И пак като тях и те не са съвършени. Страдат от недостатъци, от недомислие. Опитват се да надраснат същността си. А могат ли? Писателят поставя проблемите, но рядко ги решава. Писателят показва пътя, но не и начина за изминаването му. Писателят създава свят и го предоставя на учените, да търсят произхода му, на социолозите, да разнищват устройството му, на философите, да вникват в същността му, на хората, да го живеят. И писателят, и Бог са безсмъртни.
Разликите с Бог:
Писателят може да отрече, че е Бог. Писателят може да създаде света за един ден. Писателят може да се върне и да се опита да поправи произведението си. Писателят има възможност да се доусъвършенства. Бог не. Той е съвършен.
Нека сега да строим нашите трима приятели в една редичка. (Бог не ни е приятел, затова не го строяваме.) Да вземем една гумичка и да изтрием от тях определенията философ, мислител и писател. Какво имаме сега - един човешки комплект от скелет, дреболийки, месо, кожа и сиво вещество. Втори такъв подобен. И трети набор от същото. Да ги оставим за известно време и да наблюдаваме. Първият ще започне да философства, вторият - да размишлява, а третият - да пише. Кое ги кара да го правят. Не мога да ви кажа. Това е един сив трактат и нищо повече. Той е писан от позицията на тримата и всяко несъвършенство му е присъщо. Звучи патетично поучително, защото е един надут сив трактат. Ако някой иска да види цветен трактат, да вдигне очи от черно-белия лист и да се озърне наоколо.
Понеже в сайта, където публикувам произведението си има система за оценяване, имам една молба. Нека тези които харесат или не произведението ми и се затекат да го оценяват, да му поставят оценки в обратен ред - 1 за отличен и 5 за слаб. Моля ви.
Молбата ви може да ви се стори глупава, предвзета и нелогична и все пак, изпълнете я. Повярвайте ми тя си има своята разумна причина и научна цел. Благодаря.
Горенаписаният от мен трактат бе вдъхновен от един форум в този сайт със заглавие Опасна пристрастеност!
Публикувано от railleuse на 18.11.2004 @ 10:12:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 2 Оценки: 14
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 115589 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Сив трактат" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сив трактат от sradev (sradev@wp.pl) на 18.11.2004 @ 10:52:42 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | 4e6kata sistema za ocenjavane?
s upotrebata na magi4en kvadrat?
statistikata 6te ti e slaba.
osven tova:
Na vratata visi A4 belezhka: "Tolwinski e v zala 23 - provezhda kolokvium"
Vliza student: "Doktor Tolwinski tuka li e?"
Na vratata pi6e!,- otgovarjam mu.
- Da, no az sxm do6xl na izpit, ne na kolokvium. |
Re: Сив трактат от pisana на 18.11.2004 @ 11:10:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ужас, търсих единица , а по навик начуках петтица. Знам , знам, не ставам за такива работи.
Извинявай , че провалих .... |
Re: Сив трактат от Hammill на 18.11.2004 @ 11:21:24 (Профил | Изпрати бележка) | Трогнат съм от това, още повече че бележката ти накрая признава откъде е вдъхновено.
Обаче образът на философа е твърде стилизиран. Философът не е онзи, който притежава категоричните мнения. Той може да изглежда такъв само за не-философите, защото е в състояние да разколебае и опровергае всяко едно от техните мнения.
Философията първо е критика на идолите и на предразсъдъците. Както отбелязва Аристотел тя тръгва от учудването. Защото какво е учудването? - Учудването е погледът към нещата от света по нов начин, който поглед се е освободил от травмиращата сила на клишетата.
|
Re: Сив трактат от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 18.11.2004 @ 11:37:43 (Профил | Изпрати бележка) | Напомни ми за ето това:
"Руският писател също реши, че всичко е преебано. Че няма никаква надежда. Че руската култура е завършила един огромен етап по пътя си, но кога ще почне следващият никой не знае. Навсякъде социални язви. Москва се е изчерпала като културна Мека. Всички са се изчерпали не само Москва! И изведнъж в близкия блок светна прозорец. Без да му мисли много, руският писател го замери с един камък. За чий хуй ще свети тоя прозорец посред нощ, след като всичко вече се е изчерпало? Но не улучи. А не видя друг камък. Нищо, утре щеше да си събере няколко и щеше да му покаже на тоя прозорец как така се свети посред нощ, когато всичко наоколо окончателно се е изчерпало и е изгаснало завинаги.
Американският писател пак вървеше по улицата. Нищо не му харесваше, всичко го дразнеше, всичко беше гадно. Светът му беше омръзнал до последната си подробност, до последния си жест, до последния си атом. И тогава американският писател видя едно много красиво момиче. “Ето я красотата, която ще очисти света от мръсотията и ще го направи интересен” възкликна американският писател и се успокои. Вече не му беше гадно.
Докато вървеше по улицата, руският писател не изпитваше към света никакви други чувства освен крайно отвращение. Този свят беше абсолютно недостоен за един руски писател! Шибан скапан свят! И тогава руският писател видя едно изключително красиво момиче. “Ето я най-сетне онази красота, която ще спаси света и той ще стане не чак толкова гаден” каза си руският писател и тръгна предпазливо след момичето. Руският писател не е някакъв сбъркан хуй, та да се влачи подир всяка пичка, обаче дори и той не можеше да остане равнодушен пред такава красота. Когато момичето влезе в един вход, руският писател все така тихо и предпазливо влезе след него и го закла. “Светът не заслужава да бъде спасен от такава красота” беше решил руският писател, преди да заколи момичето. Като уби момичето и лиши света от спасение, руският писател навреди не само на света! Руският писател навреди и на себе си! Защото сега руският писател щеше да се измъчва в този свят абсолютно сам, без красота!"
Игор Яркевич, из "Литературата и секса"
|
Re: Сив трактат от zhgmuts на 10.10.2006 @ 16:58:19 (Профил | Изпрати бележка) | Творбата може да ви се стори глупава, предвзета и нелогична и все пак, прочетете я. Повярвайте на автора, тя си има своята разумна причина и научна цел. Благодаря.
|
| |