автор: vesan

“Да – помислих си аз – ще се сдържам, до време обаче"
Звяра в мен се пробуди, щом те зърнах без дрехи в сумрака.
И любовна игра да се случи, почти няма начин...
Просто мигом ще свърша без да мога мига да дочакам.

“ Погледни ме... “– ми каза в този миг, на хотелската стая
осветила сумрака с ослепително голото тяло.
Зажумях, да не би да избухна настръхнал от тая
красота... Заиграха зад клепачите кръгове в бяло.

Не успях, а и ти с пръсти моите клепки отвори
и се мярна отблизо белотата на голата плът.
И усетих дълбоко как у мен запулсира затворен,
в слабините ми нейде, на самотния самец зовът.

И тогава си спомних за отдавна изпитан похват,
като всичко велико, гениално изчистен и семпъл;
просто вместо за секса се замисляш за белия цвят
на разцъфнали вишни и постигаш желаното темпо.

И отпуснах педала на газта, максимално натиснат
преди миг – заиграха зад клепачите стихове зрими.
Свойта Муза повиках и яви се веднага лъчиста
тя пред мен, и зашепна на ухото ми прелестни рими.

И почувствувах спад, докато като в жив пасианс
във главата ми стих се роди. Но уви, недочакъл
с теб да стигна до края на този вълшебен сеанс
аз усетих, че губя безвъзвратно мощта на Херакъл.

“ Ти какво... ? – изръмжах, от Приапова сила лишен,
срещу своята Муза – върни ми коравия дар!
Не за туй те повиках! Махни се веднага от мен!”
Но притворно и нагло мълчеше крилатата твар.

Ти си тръгна вбесена. Сякаш стрелна ме гневна Медуза!
Аз останах оклюмал да скимтя, като ритнато куче.
“ Много подло постъпи!” – упрекнах коварната Муза.
“ Да, така е, но виж колко качествен стих се получи!”