автор: daro

Сам те повиках.
Сам се извиках.
Сам ти отворих…
Сам я затворих…

И ти си самотна,
ала така всеобхватна.
Домът ми е беден
и кожен,
моя белонежна виола
с абаносови струни.
Реквием на деня
и химн на съня ми.

Ръката ти зимна
отдава и взема,
но с мен дълго остана
и семената отне ми.

Направих ти Коледен ангел
от счупен памук на елхата
и с крилца от иглички в телцето.
От дъха ми затоплен –
единствен, за тебе.
А ти – вледени го.

Хайде сега – чупка!
Сам те повиках.
И вратата след теб,
сам ще залостя.
С резето.
И кука.