І
Зима е.
Банално застудя.
Нищо непредвидено в прогнозата.
Струпах на кубици сух, нацепен смях –
много поздрави на лигавите пролети
и по дяволите смуглите лета,
щедрите на липси парцаливи есени...
Коледа е!
Да си купим чудеса –
две за лев с доставка до адреса.
Да напълним с жар бездънните очи,
с хищен кич глада си да заситим –
пуснали са на промоция звезди
и китайски тенекиени усмивки.
...остър мирис на отсечени гори...
Нищо.
По-чувствителните да се гръмнат!
Нá ви тапи за души, сърца, уши –
от вносителя директно – нямат мърдане.
ІІ
Стъклено…
Прилича на сърце,
паднало след неумела кръпка...
А!
Било дефектно кубче лед...
Мътните наздравици – изгълтани,
стоплени илюзиите, шупнала кръвта
и надве-натри раздигната софрата.
Днес брадясали служители на „Чистота”
смитат коледните ни остатъци
и заръсва сняг.
Измамна белота...
Що ни е порой? Та да напъпим?
Кал за грънци.
Толкоз след дъжда.
Господ счупил за Човеците калъпа.
Как да лумне разлюляна мараня –
преживелите потопа ще умрат от жажда.
Колко ли протегнати прегръдки ще се отсекат...
Няма да посягаш!
Крадла! Крадла! Крадла!
Студ.
Удобен. Няма жега. Няма кал.
Кубче лед до кофите. Какая драма!
Следващ празник, Господи, ни дай –
да запълним с врява тая лява яма.
ІІІ
Тихо ли?
Креслива тишина...
После перушинки от безмълвие.
Гъска!
Побеля от севери, не поумня –
Снежните човеци мразят въглени.
Гъши пух –
удобство и разкош.
Дайте да оскубем глупавите птици
за възглавка “най-комфортна лека нощ”.
Да вградим ли превключвател за звездите?
Щрак! Угасват.
Щрак – ехааа! Лъщят!
Клъц и лунен резен...
/да не се окапете!/
Някои човеци са направени от сън и сняг.
Щяла огнено да им изкряка лятото...
Вън пролайва зима. Отлети!
Югът, Адът – все перфектни дестинации.
Шумна гъска.
Шшш-шш, мълчи...
Мълчи!
Кряк...
Изключ.
Перо и неми отпечатъци.
ІV
Зима.
(Не)човешки застудя.
ЧНГ в аванс и лека нощ.
Въпроси?
V
Казах ли ви?
Шегаджия...
Драскал с клечка по снега:
Лятото е виц, посмей сe.
Господ