автор: Iszaard

В мах между небето и земята...
Не е път, а само разстояние
от мига-начало на разплатата,
до мига на вечното мълчание.

Мах над недокоснати вселени -
жилища за всякакви вълшебства,
скрити в коридорите на времето...
От съня до утрото-предвестник

на студа, умората и тласъка
някак да се случа. Или друго?!
Паметта ми е застинал крясък -
все по-малко иска да ме буди.